Мек или твърд филц: кой диск за какъв камък и защо дебелината не е твърдост
Краткият отговор
Твърдият филц държи равнината и пази ръба прав. Мекият следва извивката и полира цялата повърхност наведнъж. Оттук произлиза всичко останало.
| Какво полирате | Кой филц | Защо |
|---|---|---|
| Плочи и плоски срезове | Твърд | Ръбът остава прав, равнината се запазва |
| Кабошони с изразен купол | Мек | Обгръща извивката, няма матови петна |
| Камъни със смесен състав | Твърд | Не се вдава в хлътнатините |
| Плочки със заоблени ръбове | Мек | Плоският диск оставя петна по извивката |
Филцът не е абразив
Това е недоразумението, което поражда повечето въпроси. Диамантеният диск реже с диаманта, залепен по повърхността му. Филцовият диск не реже с нищо — той е носител.
Влакната задържат полиращия прах, размит с вода, и го подават към камъка. Работата я върши цериевият оксид или каквото сте намазали, а филцът само го държи на място и го разпределя равномерно.
Следствията са три. Празен филц не полира нищо. Сух филц не полира, а глади и загрява. И най-важното: щом филцът е носител, всичко, което е носил някога, остава в него.
Един филц = един абразив
Полиращите прахове се набиват дълбоко между влакната и не излизат при изплакване. Може да изглежда чист, да е изсъхнал и да е стоял на рафта половин година — прахът си е там.
Ако полирате с цериев оксид върху филц, който преди това е носил хромов, ще получите драскотини точно на финала, когато камъкът е почти готов. Диагнозата е неприятна, защото всичко останало изглежда наред: шлайфането е добро, оборотите са ниски, натискът е малък.
Правилото е просто и не търпи изключения: по един диск за всеки абразив, надписан отзад с маркер. Дискът струва по-малко от един провален камък, а филцът и без това е консуматив.
Твърдост и дебелина са две различни неща
Тук грешат почти всички, включително хора с опит. Логиката „по-дебело значи по-меко“ изглежда естествена, но е погрешна — твърдостта се определя от плътността на самия филц, а не от това колко дебел е слоят.
| Параметър | Какво определя | Как се избира |
|---|---|---|
| Твърдост | Колко се поддава под натиск | По формата на камъка |
| Дебелина | Колко материал има за износване | По това колко често полирате |
Тоест твърд филц с 3 мм и твърд филц с 8 мм се държат почти еднакво под камъка. Разликата е, че по-дебелият ще изкара много повече мокри часове, преди да се наложи смяна. А по-тънкият дава малко по-голяма точност, защото стоманената основа е непосредствено под работната повърхност и слоят не работи като пружина.
Подкопаването: случаят, в който мекият филц вреди
Част от камъните съдържат минерали с осезаемо различна твърдост. По-мекото се сваля по-бързо и повърхността остава с плитки хлътнатини — ефект, който изглежда като кора от портокал. Нарича се подкопаване.
Интуицията подсказва мек филц, за да не се натиска повърхността. Резултатът е обратен: мекият слой се вдава в хлътнатините и продължава да сваля от дъното им, тоест задълбочава дефекта. Твърдият стои на равнина и работи предимно по билото, което ограничава разликата.
Кой камък с кой филц
Таблицата подрежда най-често обработваните материали по това дали подкопават. При камъните, които не подкопават, изборът се прави само по формата: плоча — твърд, кабошон с изразен купол — мек.
| Камък | Подкопава ли | Филц | Защо |
|---|---|---|---|
| Ахат, халцедон | Не | По формата | Едноминерален, сваля се равномерно |
| Яспис (еднороден) | Не | По формата | Плътен и еднороден |
| Кварц, аметист, планински кристал | Не | По формата | Прозрачността показва всяка следа — важно е предполирането |
| Обсидиан | Не | По формата | Стъкло; чувствителен на нагряване, работете бавно |
| Тигрово око | Не | Мек при кабошон | Блясъкът зависи от ъгъла, извивката трябва да е равномерна |
| Лабрадорит | Не | Мек при кабошон | Има цепителност — без натиск |
| Родонит с манганови жилки | Да, силно | Твърд | Черните жилки са значително по-меки от розовата маса |
| Тюркоаз с матрикс | Да | Твърд | Скалната основа и тюркоазът се свалят с различна скорост |
| Хризокола | Да | Твърд | Твърдостта варира силно в един и същ къс |
| Лапис лазули | Да, двойно | Твърд | Калцитът хлътва, а пиритът остава да стърчи |
| Малахит и азурит | Да | Твърд | Мек и слоест; прахът е токсичен — само мокро |
| Вкаменено дърво | Да, ако е недоагатизирано | Твърд | Агатизираните зони са твърди, останалите не |
| Дендритен ахат | Да, локално | Твърд | Дендритите са манганов оксид върху твърд халцедон |
| Септария | Да, силно | Твърд | Калцитни жилки в по-мека глинеста маса |
| Родохрозит | Да | Твърд | Слоевете имат различна плътност |
| Океански яспис | Умерено | Твърд | Сърцевините на орбите са по-меки от масата |
| Унакит | Леко | Твърд | Фелдшпат, епидот и кварц се свалят различно |
| Змиевик (серпентинит) | Да | Твърд | Мек и с включения от по-твърди минерали |
Ако камък от горната половина на таблицата излезе неравен, причината не е в материала, а в техниката — вижте защо камъкът остава матов.
Мокро, винаги мокро
Филцът отделя повече топлина от кожата, защото влакната триат по цялата контактна площ. Без вода той се загрява, слепва се и започва да глади вместо да полира; при по-дълга работа може и да загори.
Водата върши три неща едновременно: охлажда камъка, поддържа кашата подвижна и отмива изразходвания абразив. Пръскалката до машината не е удобство, а част от процеса.
Оборотите следват същата логика — ниски, толкова, че кашата да остава на диска, вместо да отлита по стените. Ако се разхвърля, скоростта е висока независимо какво показва скалата.
Кога филцът е за смяна
Основата е трайната част; филцът е консуматив. Три признака, че времето му е дошло:
- Уплътнил се е. Повърхността е станала твърда и лъскава на пипане, вместо мъхеста. Такъв филц вече не задържа каша.
- Наситил се е. Кашата стои отгоре и се отхвърля, вместо да попива.
- Изтъркал се е на пръстен. Ако винаги работите в една зона, там слоят изтънява и дискът престава да е равен.
Последното се предотвратява лесно: движете камъка по цялата работна повърхност, а не само в средния радиус.
Филц, кожа или платно
Филцът не е единственият носител, но е най-универсалният.
Кожата отделя по-малко топлина и е по-щадяща към камъни, чувствителни на нагряване. За сметка на това се износва по-бързо и трудно се поддържа равна.
Платното е по-агресивно и по-подходящо за меки материали, при които филцът работи бавно.
Филцът е компромисът, който върши работа за кварцовото семейство — ахат, яспис, оникс, аметист — тоест за огромната част от това, което един лапидар реже. Затова е и стандартът.
Често задавани въпроси
Може ли един диск да се ползва с два абразива, ако го измия добре?
Не. Прахът се набива между влакната и не излиза с вода. Дори внимателно измит филц пази предишния абразив и рано или късно ще го покаже като драскотини.
Защо новият филц има тъмни точици и цветни влакна?
Защото е от естествена небелена вълна. Тъмните влакна и дребните растителни частици са част от суровината. Не влияят на полирането — по-скоро са признак, че филцът не е химически избелен.
Трябва ли филцът да се разработва преди първата употреба?
Не. Намазвате го с каша и започвате. Единственото полезно нещо преди първия път е да го намокрите добре, за да не изсмуче цялата вода от кашата наведнъж.
Може ли да полирам с филц върху фасетираща машина?
Механично — да, форматът съвпада. Но за фасети филцът не става: свива се под натиск и заоблява ръба, а фасетирането иска твърда подложка от калай, BATT сплав или керамика. За обли и меки повърхности на същата машина работи добре.
Колко издържа един филцов диск?
Зависи от дебелината, от натиска и от това дали работите по цялата площ. Няма честен отговор в часове — по-полезно е да следите трите признака за смяна по-горе.
